Страници

понеделник, 19 май 2014 г.

Бали

               
От летището в Бали се отправих към селото на Агус. По професия Агус беше гледач на ръка и лайф коуч, което най-вероятно може да се преведе като личен съветник. Сигурно изглежда малко смешно отстрани, обаче Агус се взимаше много насериозно. Още по-учудващо - клиентите му също го взимаха много насериозно. Агус сигурно трябвше да е много добър в професията си, защото от сутрин до вечер при него идваха хора. Тарифата му беше 30 долара за половин час, което предполагам му осигуряваше доста приличен живот в Бали. Организиран транспорт на острова почти не съществуваше, така че клиентите му допълнително плащаха и за такси, което съвсем не евтино тук (цената му зависи много и от умението да се пазариш). Агус се гордееше, че освен за семейството си, осигурява и прехрана за местните таксиметрови шофьори и берячи на цветя, от които той имаше нужда за церемониите по пречистване на аурата. Когато пристигнах у тях, Агус беше зает с две сестри испанки. Къщата му беше изрисувана в приятни шарени пастелени цветове. Дворчето на къщата пък беше запълнено от красива градинка. Първото нещо което ми се наби в очите когато зърнах Агус бяха ноктите му. Агус имаше 20-сантиметрови нокти на ръцете! Единствено показалецът на дясната му ръка беше лишен от това натурално украшение, сигурно за да може да пише. Въпреки чудовищния размер на ноктите си, Агус се справяше безпроблемно  в работатата си като дори свободно се здрависваше с хората. Той всъщност май не пипаше друга работа освен гледачеството. Цялата физическа работа по къщата я вършеше жена му и една куцаща нани, която дума не разбираше английски и само се смееше. Агус и жена му имаха три деца, и трите момичета. Според него само най-малката беше наследила дарбата му. Той беше много колоритна личност (не само заради ноктите си) и в интерес на истината определено беше надарен с талант. Успяваше бързо–бързо да разчита хората и проблемите им, а и владееше нужната доза театралност. Клиентите му обикновено оставаха много доволни и се връщаха отново или го препоръчваха на други нуждаещи се. Както Агус ми сподели с намигване, хората с проблеми обикновено излизат на среща с хора, които също имат проблеми и неизбежно в разговорите им става дума за него. Най-накратко Агус беше традиционния балийски еквивалент на психоаналитиците и психолозите. Освен това той беше и много гостоприемен и всички в къщата се грижеха за мен, въпреки че през цялото време идваха клиенти и бизнесът на Агус цъфтеше.
Селото на Агус беше близо до Убуд, сърцето и културна столица на острова. В околните села живееха огромен брой художници, голяма част чужденци. Убуд представляваше безкрайна редица от арт-галерии, спа и йога центрове и ресторанти. Въпреки многото туристи градът беше приятен. Една от вечерите отидох да гледам традиционен балийски теанцов театър. Останах поразен. Едва сега разбрах какво е имал впредвид налудничавия Арто, описвайки балийските танцьори преди близо век. Хор от около петдесетина мъже създаваше трудноописуема трансова звуково-музикална атмосфера, на която танцьорите играеха традиционна история за богове и крале с невероятна прецизност и изразителност на жеста. Отдавна не бях така ахвал на представление. Приказката завърши с танц на жар, който приличаше на нестинарски, но струва ми се отстъпваше по рискованост. Както споменах, на Бали почти отсъстваше организиран транспорт, така че си наех моторче и с него се придвижвах из околността. На всичкото отгоре бензинът в Индонезия е много евтин (90 ст/л – страната е голям производител на петрол) и допълнително стимулираше карането на и без това икономичните моторчета. Около Убуд беше пълно с интересни неща. Хората също бяха много приятни и доброжелателни като изключим част от продавачите на сарита и дърворезба, които бяха направо агресивни в стремежа си да те накарат да купиш нещо, от което едва ли имаш нужда. Туристите бяха основен източник на пари на острова и далеч не всички балийци бяха заможни. Поседях три дни у Агус и реших с моторчето да направя обиколка на острова, който всъщност не беше чак толкова малък. Агус, който в някое свое предишно превъплъщение е бил туристически гид, ми разкри много тайни и не чак толкова тайни интересни места за посещение и неща за гледане. Оказа се, че освен превъзходен познавач на човешката психика, той е и добър познавач на Бали. Планът, който той ми състави ми даде възможност да видя многото лица на острова. 
Бали има територия от около 6 хил км² и цели 4 млн души население. Въпреки че по площ не беше толкова внушителен, островът имаше няколко високи върха, най-високият от които се издигаше на над 3000м над морето. Тези върхове представляваха всъщност кратери на вулкани, при това активни! Ако си мислите, че те бяха много живописни, дълбоко сте прави. Когато в късния следобед на първия ден от обиколката ми след изсипалия се проливен дъжд най-накрая се изкатерих на ръба на калдерата и пред мен се откри гледката на вр. Батур и езерото до него огряни от странна светлина, мисля че попаднах на друга планета. Колкото и шаблонно да звучи, потърках очи и се пощипах, невярващ че това е истина, а не сън. До залез оставаше около час и тръгнах да обикалям селцата около езерото. Търсех някое по-сигурно местенце, на което да си опъна палатката, в случай че тропическият порой от следобед се повтори през нощта. Тези села бяха като забравени от бога и човек имаше чувството, че времето е спряло. Нямаше и помен от многобройните бледолики туристи. Бях навлязъл дълбоко в пазвата на Бали. Досами пътя, в близост до един храм, забелязах някакви недостроени сгради, които обаче си имаха покрив и гостоприемно зееха. Избрах една от тях и за всеки случай си опънах и палатката в нея за защита от студа и най-вече комарите. През нощта не спах съвсем спокойно. По затънтения път, които минаваше до къщата, дори и нощем минаваха коли и мотори. На сутринта беше събота и в градчето на ръба на калдерата имаше пазар. Хапнах евтини местни закуски, поомесих се с шарената тълпа, която ме гледаше любопитно и тръгнах на път. По пътя срещнах някаква процесия, която отиваше в голям храм. Паркирах и реших и аз да вляза, но се оказа че за мен е с билет. Аз, в знак на несъгласие да ме третират като прасенце-касичка, не влязох, въпреки че входът беше 4-5лв и включваше напитка за „добре дошъл”. По-късно през деня посетих други храмове. Най-впечатлителният като усещане от тях, Вихаса, един от малкото будиски храмове на Бали, беше и безплатен. Подремнах до красивата статуя на Буда. Едно време по западните индонезийски острови са процъфтявали хиндуиски царства. След навлизането на исляма обаче, хиндусите постепенно се отдръпват на Бали и днес той е единствения остров населен предимно с хиндуси. Оттам идва и уникалната му култура, която в съчетание с красивата природа и горещото слънце привличат туристите от цял свят. Преди обях попаднах и на някакви басейни с приятно хладка изворна вода и влязох да се изкъпя и поплувам. Привечер отидох да разгледам един водопад, който се оказа нищо особено, но на връщане от него зърнах уличен продавач на евтина и вкусна храна, където хапнах. Вечерта намерих нещо като заслон до плажа, който май беше част от гробище, но вършеше идеална работа в случай, че реши да вали. Мястото беше къде-къде по-тихо и приятно за спане от това предната нощ. Наблизо имаше шосе, но къщите покрай него убиваха шума, така че до мен достигаше само тихия шум от вълните на Балийско море.  На сутринта станах преди изгрев слънце с намерение да видя делфините, за които бях чувал че излизат 6 сутринта. Тази сутрин обаче делфините не излязоха, сигурно защото се падаше неделя. Изгревът обаче не пропусна да дойде. Морето се падаше на север и мисля че за пръв път ми се случваше да гледам изгрев, който идва отстрани. Светлината падаше под странен ъгъл и придаваше сюрреалистичен изглед на лодките в морето. Нагледах се и се наснимах на красивия изгрев и тръгнах да търся горещите извори, които трябваше да бъдат някъде наблизо. Пътьом хванах пазара на някакво село и пак хапнах евтини и вкусни месни закуски. Мислех че ще съм първи на минералните извори, защото още нямаше 8 часа. Когато стигнах обаче, калният басеин беше пълен с шумни деца. Бухнах се и аз в топлата вода. Започнах да разбирам защо балийците изглеждаха винаги в добро настроение – ефектът на топлата вода, особено на открито, беше много релаксиращ, а Бали гъмнеше от минерални извори. Така де, какво може да се очаква от остров пълен с активни вулкани (последното изригване например на споменатия Батур е през недалечната 1999). След ободряващото утро в минералния извор се изкачих нагоре в планината, където имаше няколко красиви езера. Следобед стигнах на едно езеро, на брега на което имаше красив храм. Беше пълно с туристи, но тук повечето от тях бяха индонезийци от Ява, където в момента беше ваканция. Групички от ученици щъкаха насам-натам и умираха от кеф да се снимат с бели. Оказа се, че храмовият комплекс стои отворен през нощта и аз реших да си потърся местенце за спане някъде в него. Намерих си нещо като шатричка на брега на езерото, под която си опънах палатката. Тази шатричка приличаше досущ на тази от гробището, под която спах предната нощ. Бях почнал да развивам нюх и поглед за местата, където може да се спи спокойно и приятно. На сутринта гледката беше петзвезна – на два метра от палатката беше езерото, а малко по-надолу на брега и в езерото облян в червена слънчева светлина беше храмът, символ на Бали. Докато слънцето бавно се появяваше, аз си правех на брега на езерото упражнения за събуждане. Много вдъхновяващо. Единствените други посетители толкова рано бяха трима австралийски любители фотографи, които приличаха повече на сърфисти и се държаха учудващо претенциозно като за австралийци, за разлика от балийският им приятел-водач, който беше много дружелюбен. Сбогувах се с езерото и храма и се отправих да видя оризовите тераси на Джетилувих. Когато стигнах се уверих, че те наистина бяха много красиви, особено на фона на синьото небе, високите стръмни вулкански куполи и големите палми. Привечер пристигнах в Кута, където изкарах последните три дни от престоя си в Бали. Кута се намираше на брега на Индийския океан, който с огромните си вълни привличаше сърфисти от цял свят. Като цяло Кута беше много туристическо и досадно място особено, ако не караш сърф. Изключение бяха красивите залези и вечерните плажни заведения, където музиканти свиреха на живо приятна музика. В Кута се запознах с няколко индонезийци, които бяха дошли от Ява и Суматра да работят тук. От Бали се качих на самолета за Австралия, което се очертаваше да е доста по-различно като преживяване от всичко досега. 



Къщата на Агус.

Балийски танц.

Къщата, която ме приюти.

Изгрев в Балийско море.


Петзвездна гледка за събуждане.

Оризовите полета.


Залез в Кута.


Options


Още снимки от Бали:






Няма коментари:

Публикуване на коментар