Тайланд, санук-сабай

В пет и нещо сутринта се качихме в минибус посока Сурат Тани, Тайланд. Бяхме с един италианец, шотландка и американка. Задремахме и като се събудихме вече беше граница. Влязохме безпроблемно. Навлизайки в Тайланд усетих културен шок. Надписите бяха на една от най-странните азбуки, навсякъде бе виден култа към краля, хората не разбираха хич английски, а карането по магистралата приличаше на електронна игра. Ние и всички останали карахме с максимана скорост, набиваха се спирачки, изпреварваше се и отляво и отдясно. По аварийното платно препускаха моторчета, които караха насреща. След Малайзия Тайланд ми се стори голям хаос. Италианеца и шотландката отиваха на остров Ко Тао да карат курсове по гмуркане, а американката – на някакъв остров на западното крайбрежие. Италианецът беше работил една година в Австалия и сега отиваше да изхарчи част от заработеното. Сутринта не бях решил още къде отивам точно, но докато пътувахме ми се избистри идеята да отида първо на о-в Ко Панган, известен с лунните си партита. Ако не ми хареса там, щях да отида при Матия, италианеца, на Ко Тао. В Сурат Тани попитах в агенцията, в която ни оставиха за билет до Ко Панган. След малко пазарене смъкнах цената от 750 на 450 бата (по-късно проверих – ако си го организираш сам излиза 350). Бях обаче още в културен шок и беше трудно да разкривам наведнъж всички тайни на Тайланд. На ферибота намерих книжка – гид за Ко Панган и след около час имах идея какво бих правил там. Стъпихме вече по тъмно на острова. Веднага ни нападнаха агенти, които предлагаха квартири. На първите и по-агресивни отговорих, че не ме интересува. В един момент ме доближи една по-скромна жена, която говореше тихо. Предложи ми първо някакви стаи с климатик. Казах и, че ми трябва нещо по-просто и евтино. В крайна сметка тя ме насочи към едни бунгалца, които се оказаха много хубави, а и жената ми даде безплатен талон за ядене. Едно бунгаце за трима излизаше 200 бата на нощ (4,5€). Нямаше как, наех си го сам цялото. Не беше скъпо, а и след четири нощи под открито небе идеята за собствено легло действа доста убеждаващо. Така и не стигнах до Ко Тао. На Ко Панган се чувствах много добре и изкарах 4-5 дни. Ходих на плаж, наех си скутерче. Отидох и на халф-муун фестивала, който се състои един или два пъти месечно в средната, джунглеста част на острова. Фестивал беше силна дума. Ставаше въпрос по-скоро за парти с малко скучна тек-хаус музика, но пък интересни декори и осветление. Местните не проявяваха голям интерес към чужденците. За тях това бяха ходещи портфейли, които бяха там за да им се измъкнат всички пари. В интерес на истината и гостите не бяха кой знае какво – повечето бяха алкохолни туристи от Австралия, Европа, Израел, Щатите и Русия, привлечени от хубавата природа, евтините цени и царящото на практика беззаконие. Общо взето Ко Панган е хубаво място за почивка на море, особено ако си млад и ти се ходи на парти, но почти безмълвно, ако искаш да разбереш повечеза културата на тайландците. Интересен беше пазара в събота вечер в главния град на острова. Имаше екзотични неща за хапване (но не и хлебарки и гъсеници – тях ги видях за пръв път в Бангкок). Група музиканти свиреше приятен фюжън на улицата. Доста по-интересна и вдъхновяваща музика, отколкото тази от прескъпия тек-хаус фестивал.

От Ко Панган се отправих към Ча Ам, на брега на морето. За пръв път през живота си пътувах в трета класа. Билетът за нощния влак излизаше 4€ за 600 – 700 км преход. Не беше чак толкова зле, колкото може би звучи. Имаше си нормални меки седалки за по двама. Да се спи беше проблемно, защото беше тясно. За щастие влакът беше полупразен и се ширихме на по две седалки. В Ча Ам имах уговорка с Пьотр. Той се занимаваше с междукултурни изследвания и от него научих много за Тайланд, хората тук и културата им. От него научих, че основен житейски принцип на тайландците бил „санук, сабай”, или „весело, удобно”. Доколкото имах наблюдения след това, той беше прав. В това отношение тайландците приличаха много на бразилците. Може би всичко идваше от тропическия климат – всичко растеше бързо и в огромни количества, а горещото време не предразполагаше за тежък физически труд. Пьотр беше роден в Санкт Петерсбург и бе пътувал много по света. Разказа ми много и за Индия, Непал и Лаос и ми даде много съвети и идеи какво да се прави. Останах два дни у тях и мога да се похваля, че разговаряхме само на руски. Седмица по-късно вече бях убеден, че Тайланд е идеално място да го практикуваш. Пьотр беше много гостоприемен и си изкарахме много добре заедно. Два дни ме вози отзад на колелото си и ми показваше града. Къпахме се в морето и играхме федърбал. Гледахме и зарята за 70 години от края на обсадата на Ленинград. На тръгване ми подари една руска иконка на свети Николай и шишенце светена вода. Вечерта преди да тръгна отидохме на ресторант, който почти беше затворил. Собственичката, брат и и нейна приятелка бяха подпочнали една бутилка уиски. Поседнахме, похапнахме, поприказвахме и тайландките взеха да ни канят да излизаме с тях. Ходихме на бар, в който свиреше тайландска група, после на караоке. Тайландките настояваха да платят сметката. Чудни хора. Ние не се дърпахме – санук, сабай.

Първото нещо, което направих когато пристигнах в Бангкок беше да отида да си изкарам виза за Мианмар. Този път нямаше никакви проблеми. Оказа се и по-евтино. Обядих се на Туум при когото щах да остана няколко дни. Той почти крещейки ми каза да взема лодка за да дойда до тях. Я гледай ти. Оказа се, че през Бангкок тече голяма река (Чао Фрая), по която плава евтин градски транспорт. От последната спирка на лодката трябваше да хвана автобус. Попитах едно момиче на спирката. Тя се оказа, че е за същия автобус. Качихме се и докато разбера какво става, тя взе, че ми плати билета. Когато слязох в квартала на Туум се пообърках малко из уличките. Пред една къща някакви хора работеха. Поздравихме се и те ме попитаха нещо на тайлански, от което разбрах само името на Туум. Кимнах положително. Викнаха едно момченце. Дадоха му напътствия и то ме заведе до къщата. Туум се оказа голям шемет.  Доколкото разбрах беше изгубил родителите си в някаква катастрофа и се беше отдал на каучсърфинг. У тях имаше постоянно около десетина гости и като цяло беше много забавно.  Къщата му приличаше на музей на каучсърфинга. Навсякъде висяха благодарствени бележки и снимки на хора, нощували у тях. Туум се грижеше в целия хаос от пристигащи и заминаващи да цари горе-долу някакъв ред. По професия беше ИТ инженер, но май не работеше много. Даваше под наем приземния етаж от къщата си на някаква компютърна фирма и сигурно така преживяваше. За трите дни, които останах у тях, му гостуваха двама французи, двама американци, немец, унгарец, естонец, египтянин, канадец, белгийка и белгиец.

Бангкок се оказа огромен град с ужасен трафик. Над десет милиона живееха тук. Ситуацията с трафика се влошаваше от блокажите, които протестиращи срещу правителството бяха издигнали в централни точки на града. Тук посрещнах и китайската нова година. Специално за случая отидохме в Чайнатаун, но събитието не беше нищо особено. Много хора и още толкова сергии. Шествие на дракона не видях, пиратки не чух. На сутринта се сбогувахме с Туум. Благодарих му за гостоприемството и му обещах пак да мина за няколко дни у тях след месец, когато трябваше да посрещна Кети на летището в Бангкок.

Отидох на жп гарата, но се оказа, че заради китайската нова година, билетите за влака са свършили. Дори и тези за трета класа. Хванах автобуса за Чианг Май, 700 км на север от Бангкок, и късно вечерта пристигнах. Налагаше се да хвана такси, за да стигна до къщата на Елена и Макс. След няколко неуспешни преговори, се спазарихме с един тук-тук да ме закара за разумна цена. Шофьорът не знаеше къде се намираше къщата и гледаше да се отърве по-бързо от мене. Аз не го пусках така лесно естествено. Накрая ме остави на място, което се оказа на две минути от Макс и Елена. Това обаче разбрах след час лутане из квартала и разпитване на хора. Отвори ми Макс, Елена вече спеше с децата Леа и Платон. В тъмното помещение, в което ме вкара Макс, на земята пъшкаше човек. Запознахме се още в тъмното с пъшкащия. Казваше се Янош, на около 50, канадски унгарец. Янош се беше изпонатрошил с едно моторче. Някаква кола го засякла, той нещо се паникьосал и заковал само с предната спирачка. Естествено направил предно салто. На сутринта пристигна още една гостенка – Мая, полякиня, която живееше в Берлин. Макс и Елена бяха родени в Сибир. От няколко години живееха в Тайланд и организираха курсове за руснаци, които искат да си купят имот или да заживеят за по-кратко или по-дълго в Тайланд. С парите от тези курсове наемаха хубава и голяма къща в близко предградие на Чианг Май. Те бяха вегани, т.е. не само че не ядяха месо, но и всякакви млечни и яйчни продукти. Този на пръв поглед ограничен хранителен режим, всъщност май не беше толкова лош за горещия климат на Тайланд. Разнообразни, вкусни и евтини плодове и зеленчуци се продаваха на всяка крачка. Протеини си набавяха от тофу и боб. Бяха много симпатично семейство и много ми се забавляваха на разваления руски. Особено когато без да искам казвах някаква глупост. Мен пък ме забавляваше, че те искренно се възхищаваха на Азис. Той се оказа почти толкова популярен в Русия, колкото и Филип Киркоров. Гледахме негови клипове, а те въодушевено ме убеждаваха колка са класни. Отвреме-навреме вкъщи се отбиваха друзями от руската колония в Чианг Май.

Градът се оказа много приятен. Беше нещо като културна столица на Тайланд. Много по-спокоен от хаотичния и космополитен Бангкок. Местните също бяха много добронамерени и усмихнати. Руснаците, които се преселваха да живеят тук, хич не бяха глупави. Градът беше пълен с красиви храмове. Чианг Май е основан в края на 13в. и оттогава е бил столица на кралство Ланна. През 16в. кралството е завладяно от бурманците. Освободен е 200 години по-късно от крал Тексин, първият владетел, който обединява Тайланд в една държава (със столица Торн Бури , днешен Бангкок). В началото след освобождението, кралство Ланна е почти независимо от Сиам като продължава да има своите крале. Постепенно обаче губи привилегиите си и окончателно попада под влиянието на Бангкок в началото на 20в., когато принцеса на  Ланна става съпруга на краля на Сиам (Тайланд). Това официално е краят на кралство Ланна. И днес обаче съществува напрежение между Северен и Южен Тайланд.

От Чианг Май се оказа невъзможно да вляза в Мианмар на север, както го мислех. Съществуваше работен граничен пункт, но след около 50-100 км чужденците биваха принуждавани да хващат самолет. Версиите бяха две,  в района има бунтовници или просто пътищата бяха в ужасно състояние. Налагаше се да сляза отново на юг и да вляза в Мианмар през Ме Сот, 300-400 км югозападно от Чианг Май. Вечерята преди да тръгна Макс ме заведе с него на фризьор. Каза ми че съм приличал на ИТ специалист, а не на режисьор. Макс дори ми подари две шапки за новия ми имидж. Смеехме се, че сега приличам на тайландски хипстър.

Тръгнах за Мианмар, но обещах да се върна пак на връщане. Имало някакъв интересен фестивал на север от Чианг Май. Сонгтауът (закрит пикап - маршрутно такси) дойде веднага и след 20 мин вече имах билет за автобуса за Ме Сот и чоплех динени семки.

Макс и Платон.

Още снимки: