Just do it.

     „Пътешествие от 10 000км започва с една крачка”, гласи в свободна интерпретация мисълта на древен китайски философ. Най-трудна е точно тази първа крачка. Когато започваш да пишеш, най-трудна е първата дума. Книга от 1000 страници започва с една-единствена дума. Примери могат да се дадат от която и да е област на живота. Първата крачка е най-трудна, защото тя е свързана с разбиването на всички тези самовнушени или наложени от обществото бариери вътре в нас, които ни пречат да живеем пълноценно. Няма начин човек да се чувства щастлив, ако по някакъв начин е фруструран. Тези бариери се усещат най-често като страх. Преди няколко дни един от мениджърите в ресторанта, в който работя уикендите,  ме попита не ме ли е страх да замина така сам на другия край на света. Въпросът му най-вероятно издаваше собствения му страх (а и струва ми се желание) при мисълта да предприеме нещо подобно. Замислих се. Страхувам ли се? Усещам комплексни чувства, които ако трябва да опиша с една дума, бих нарекъл вълнение. Вълнение от срещата с непознатото, от личните предизвикателства, които ме чакат, но страх? Не ми беше минавало през главата. Дали не съм прекалено безрасъден, лишен от здрав разум? Или пък просто дромоманиак*? Човек е трудно да прецени сам себе си. Мога да кажа със сигурност, че се чувствам отлично в Париж, но тук някак всичко стана прекалено лесно или по-скоро предвидимо. Липсват ми идеи. Усещам, че трябва да прекарам време далеч от тук и при коренно различни условия. Любопитство, а не безрасъдство, ме тласка към непознатото. От малък се вълнувам от пътуване и пътешествия. Помня първото ми излизане в друга страна зимата на 90-а или 91-а в Сърбия натъпкани в трабанчето на колега на баща ми. Голямо вънение беше. Все едно влизахме в друг свят – всичко някак познато, но едновременно странно пречупено. Беше като сън, като някакво странно дежа вю.

      Пътуването помага да смениш гледната точка. На мен ми трябва, за да направя разносметка на последните години прекарани тук. Подготвих всичко, което опитът и разумът ми казват – сносна екипировка (водонепропускливи раници и дрехи, фотоапарат, заменил стария, който ми плячкосаха в Мадрид докато правехме сиеста в парка, смених си лаптопа с един от най-леките, които могат да се намерят на разумна цена, палатка, спален чувал, сувенирчета айфелови кулички, които пазарих от един африкански амбулантен търговец пред Сакре Кьор секунди преди той да офейка, подгонен от полицаите, газово котлонче), ваксинирах се против най-разпространените болести в Азия и Австралия, за които съществува ваксина, взех лекарства и таблетки за пречистване на вода, здравна застраховка... Вчера искрено се развълнувах, когато получих имейла от автралийските имиграционни власти с прикачена електронната виза. Само след пет дни ще се озова на място, където никога не съм стъпвал. Някак прекрасно е да започнеш такова пътуване няколко дни след Нова Година. Еуфорията около Коледа и Нова Година не е съвсем отминала. Усещам, че 2014-а ще я изживея в някаква вълнуваща паралелна реалност. 2014 ще бъде за мен année sabbatique, или ако предпочитате gap year.  Преведено на български – нова година, нов късмет!

* дромомания - силна емоционална, понякога дори физическа, нужда от постоянно пътуване и преживяване на нови ситуации.